История на България

 

1. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (681-803 Г.)

Прародина и разселване на славяните. Тяхното общественоикономическо и културно развитие. Прабългарите. Ранна история. Обществен строй и култура. “Велика България” и нейното разпадане. Разселване на прабългарите. Причини и фактори за създаване на държавата. Взаимоотношенията между славяни и прабългари. Граници и първоначално устройство на държавата. Укрепване на българската държава при хан Тервел. Вътрешнополитическата криза през втората половина на VІІІ в. и нейното преодоляване.  

 

2. БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ІХ ВЕК

Утвърждаване и териториално разширение на българската държава. Управлението на хан Крум. Войни с Византия за политическо обединение на българските славяни. Вътрешна политика. България при хан Омуртаг. Отношения с Византия и с Франкската империя. Завършване на процеса на централизация на българската държава. Административна уредба. Строителство. Териториално разширение на държавата при хан Маламир и хан Пресиян.  

 

3. УПРАВЛЕНИЕТО НА КНЯЗ БОРИС І (852-889 Г.)

Външната политика на княз Борис през периода 852-863 година. Обществено-икономически и политически предпоставки за приемане на християнството. Процесът на християнизация и реакцията срещу него. Дипломатически усилия за създаване на самостоятелна българска църква. Първоначално устройство на българската църква. Значение на покръстването. Начало на славянобългарската книжнина. Създаване на славянската писменост. Кирил и Методий – първи славянски просветители. Моравска мисия на двамата братя и резултатите от нея. Възникване на Плиско-Преславското и на Охридското книжовни и културни средища. Развитие на феодалните отношения и формиране на българската народност.

 

4. ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО И КУЛТУРЕН РАЗЦВЕТ НА БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927 Г.)

България при княз Владимир-Расате. Преславският събор и неговите решения. Княз Симеон – последовател на делото на княз Борис. Войни с Византия за политическа хегемония на Балканския полуостров. Войни със Сърбия и Хърватско. Последици от войните. “Златен век” на българската култура. Развитие на архитектурата, приложното изкуство и книжнината. Значението на “Златния век” за завършване формирането на българската народност и за културното развитие на другите славянски народи.  

 

5. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1185-1207 Г.)

Положение на българския народ под византийска власт. Борби на българите за освобождение. Въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава. Цар Калоян. Икономическо и политическо укрепване на държавата. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Войни с Византия. Дипломацията на цар Калоян. Отношения с Унгария, Рим и Латинската империя. Разгром на кръстоносците.

 

6. ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО НА БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН ІІ (1218-1241 Г.)

Последици от управлението на цар Борил. Българската държава при цар Иван Асен ІІ. Отношенията с Унгария, Епир, Никея и Латинската империя. Териториално разширение на българската държава и превръщането й в първа сила на Балканския полуостров. Скъсване на унията с Римската църква. Българо-никейски съюз. Възстановяване на Българската патриаршия. Вътрешна политика на цар Иван Асен ІІ. Стопанско развитие и разцвет на феодалните отношения през първата половина на ХІІІ век. Административна уредба. Културен подем.  

 

7. НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ – ЗАРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНАТА ИДЕОЛОГИЯ (ХVІІІ – ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТ НА ХІХ В.)

Същност на българската възрожденска епоха. Периодизация. Общественоикономичиски промени в българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ век. Зараждане на националноосвободителната идеология. Духовна обнова на българите през ХVІІІ век. Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”. Софроний Врачански – книжовна и политическа дейност.  

 

8. ДВИЖЕНИЕ ЗА НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Предпоставки за възникване на просветното движение. Основни етапи. Културни процеси – книжнина, изкуство, читалища. Новобългарски училища в Мизия, Тракия и Македония. Видни просветители. Външни влияния. Българската култура през Възраждането. Характер на възрожденската култура. Основни тенденции в развитието на книжовността, литературата, периодичния печат, науката и изкуството. Формиране на възрожденската интелигенция. Външни културни влияния. Значение на движението за новобългарска просвета и култура.

 

9. БОРБА ЗА САМОСТОЯТЕЛНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Положение на българската църква след падането на България под османска власт. Причини, характер и етапи на борбата за самостоятелна българска църква. Първи прояви на съпротива срещу гръцките духовници. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Църковната борба след Кримската война. Идейни течения. Великите сили и българският църковен въпрос. Създаване на Българската екзархия.Формиране и признаване на българската нация.  

 

10. ОРГАНИЗИРАНОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ (50-ТЕ – СРЕДАТА НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ В.)

Освободителното движение през втората четвърт на ХІХ век. Социалноикономически и политически промени в българското общество след Кримската война. Политически течения сред българската емиграция през 50-те и 60-те години на ХІХ в. и техните организации. Добродетелна дружина. Одеско българско настоятелство. Таен български централен комитет. Георги С. Раковски – идеолог на националноосвободителната борба. План за освобождението на България. Идеята за балканско сътрудничество. Първа и Втора българска легии. Изпращане на чети в България. Основаване на Българския революционен централен комитет. Любен Каравелов – идеология и политическа дейност. Идеология на Васил Левски. Създаване и дейност на Вътрешната революционна организация. Гибелта на Апостола – удар върху революционното движение. Изостряне на обстановката в България през 1874-1875 година. Революционни възгледи на Христо Ботев. Ботев начело на БРЦК.  

 

11. АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ (1876 Г.)

Източната криза и българският политически въпрос. Въстанието от 1875 година. Гюргевският революционен комитет и неговите решения. Подготовка на общобългарско въстание. Ход на Априлското въстание. Подвигът на Христо Ботев и неговата чета. Характер и значение на Априлското въстание. Световната общественост в защита на българския народ.  

 

12. РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ (1877-1878 Г.)

Националноосвободителното движение след Априлското въстание. Великите сили и българският въпрос. Цариградска конференция. Дипломатическа и военна подготовка на Русия за война с Османската империя. Обявяване и ход на Руско-турската война. Участие на българите във войната. Санстефански договор. Значение на Руско-турската освободителна война.  

 

13. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1878-1885 Г.)

Възстановяване на българската държава. Берлинският конгрес и разпокъсването на българските територии. Народна съпротива срещу Берлинския договор. Комитети “Единство”. Кресненско-Разложко въстание. Временно руско управление. Създаване на Търновската конституция. Избор на български княз. Общественоикономическо и политическо развитие на Княжество България през първите следосвобожденски години. Промени в поземлената собственост. Състояние на занаятите и търговията. Развитие на промишлеността. Политически партии. Управление на консерватори и на либерали. Държавен преврат и режим на пълномощията. Борба за възстановяване на Конституцията.

 

14. СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1885 Г.)

Автономната област Източна Румелия и нейният Органически устав. Общественоикономическо и политическо развитие. Първи опит за съединение. Съединистко движение. Захари Стоянов и създаването на Българския таен централен революционен комитет. Подготовка за съединистката акция. Провъзгласяване на Съединението. Отношението на великите сили и на балканските държави към Съединението. Военна защита на съединисткото дело в Сръбско-българската война. Дипломатическа защита. Признаване на Съединението и неговото значение.  

 

15. УПРАВЛЕНИЕТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ (1887-1894 г.)

България на кръстопът. Детронация на княз Александър І. Контрапреврат. Доброволна абдикация на княза. Политическата криза от 1886-1887 година. Режимът на Стамболов. Основни аспекти на вътрешната политика. Външнополитически курс. Изостряне на политическите борби. Падане на Стамболов от власт. Дестамболовизацията и разправата със Стамболов. Значение на управлението на Стефан Стамболов.  

 

16. РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В КРАЯ НА ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ В. (1894-1909 Г.)

Стопански подем. Социалнополитически идеи и обществени движения. Управление на Народната партия. Ролята на монарха в българския политически живот. Княжество България, Българската екзархия и освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия. Обявяване и признаване на България за независимо царство.  

 

17. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912-1913 Г.)

Българският национален проблем. Въпросът за Македония и Одринска Тракия. Международната обстановка към началото на ХХ век. Формиране на Балканския съюз. Балканската война. Противоречия между съюзниците и войната между тях. Включване на Румъния и на Османската империя. Национална катастрофа.

 

18. УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1914-1918 Г.)

България след Балканските войни. Начало на Първата световна война и дипломатическата битка за България. Вътрешнополитически борби около българския външнополитически избор. Присъединяване на страната към Централните сили. Българските фронтове на войната. Капитулацията и Солунското примирие. Войнишкото въстание и абдикацията на цар Фердинанд. Ньойски мирен договор. Втора национална катастрофа.  

 

ЛИТЕРАТУРА

1. История на България. От древността до наши дни. Учебник за 11. клас. С., Планета, 2001 (авт. колектив: Делев, П. и др.).

2. История и цивилизация. За 11. клас. Задължителна подготовка. С., Просвета, 2001 (авт. колектив: Гюзелев, В. и др. ).

3. История и цивилизация. За 11. клас. Профилирана подготовка. С., Просвета, 2002 (авт. колектив: Николов, Ал. и др.).

4. История и цивилизация. 11. клас. По новата учебна програма. Задължителна подготовка. В. Търново, Слово, 2001 (авт. колектив: Лазаров, Ив. и др.).

5. История и цивилизация. 11. клас. По новата учебна програма. Профилирана подготовка. В. Търново, Слово, 2001 (авт. колектив: Лазаров, Ив. и др.).

6. История и цивилизация. 11. клас. За задължителна подготовка. С., Анубис, 2001 (авт. колектив: Мутафчиева, В. и др.).

7. История и цивилизация. 11. клас. За профилирана подготовка. С., Анубис, 2001 (авт. колектив: Мутафчиева, В. и др.).