НЕГОВО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ ПЪРВИ

Негово всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей Първи е удостоен от Академичния съвет на БСУ (26.03.2010 г.)  с почетното звание „Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет” за неговата добротворна духовна дейност, вдъхновената му и всеотдайна служба в името на духовното възраждане, православно единство и толерантност между вероизповеданията. 

Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Новият Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей I, e 270-ият Вселенски патриарх на Константинопол и пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света. От 2 ноември 1991 г. Неговото седалище е в Цариград (Истанбул).
Вартоломей I е роден на 29 февруари 1940 година в село Зейтинли на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция с името Димитриос Архондонис. Макар с турско гражданство, той принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Република Турция. Началното и средното си образование той получава на остров Гьокчеада и в Истанбул. Своя път към върховете на църковната кариера Димитрий започва във Висшето богословско училище на остров Халки, което завършва с почести през 1961 г. След излизането си от Alma Mater бъдещият патриарх приема монашеско пострижение и е ръкоположен за дякон на 13.08.1961 г., а веднага след това е призован в редовете на турската армия, където служи две години като офицер.
След казармата 23-годишният иеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим — най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е бил създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на миналото столетие. Негова основна задача била подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток.

От 1963 до 1968 г. бъдещият патриарх Вартоломей получава стипендия от Вселенската патриаршия за обучение в Папския източен институт в Рим, където защитава докторат в областта на църковното право на тема: «Систематизиране на свещените канони и църковни конституции в православната църква». Близостта с църковната администрация и дългото пребиваване на Запад, където иеродякон Вартоломей се учел и в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет (Германия), изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завърнал в родината си като убеден либерал и икуменист. Владее 7 езика - гръцки, турски, латински, френски, английски, италиански и немски език.
През 1972 г. патриарх Димитрий назначава младия архимандрит за свой секретар в патриаршеския офис и така Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 година той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Халкидонският митрополит Вартоломей е назначен за член на Светия Синод и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците. Той е представлявал Константинополската църква на много междуправославни и междухристиянски заседания, бил е председател на Всеправославната комисия по подготовката на „Светия и велик събор“, а също така член на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровождал е патриарх Димитрий при всичките му пътувания зад граница през последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на секретариата на Световния съвет на църквите.
След заемането на патриаршеския престол на 02.11.1991 г., Вартоломей разгръща толкова активна дейност, че патриаршеството на Димитрий I в сравнение с нея изглежда като някаква „епоха на застоя“. Той е един от основните спонсори на Конференцията за мир и толерантност в Истанбул през 1994 г., която обединява християни, мюсюлмани и евреи. Особено забележителни са неговите усилия в областта на опазване на околната среда, поради което си е спечелил прозвището «Зеления Патриарх». Той е организирал семинари за околната среда заедно с Негово кралско височество Принц Филип, и международния симпозиум за околната среда в Патмос през 1995 г. и за Черно море през 1997 г. От 1999 г. три други международни симпозиуми за религия, наука и околна среда се провеждат под егидата на Негово Всесветейшество Вартоломей I и Негово превъзходителство Романо Проди, Президент на Европейската комисия.

Почетен доктор: Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Новият Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей I е удостоен с титлата Почетен Доктор от Богословския факултет на Университета на Атина, Богословската академия в Москва, Факултета по философия на Университета на Крит, Православния богословски институт в Париж, Факултета по теология на Университета в Единбург, Университета Флиндерс в Австралия, Университета Джорджтаун във Вашингтон, Университета Йейл, Универстета Адамсон в Манила, Филипините, Университета на Букурещ, Университета на Батуми в Грузия.

Награди: Златен медал на Американския Конгрес през 1997 г.;  Почетни медали от различни православни църкви, като най-високите ордени са му връчени от президентите на Ливан, Румъния, Гърция, Естония и Унгария;  Наградата на Фондация Софи в Осло през 2002 г. 

Членства: Член-основател и вице-президент на «Общество по църковно право в източните църкви»; Вице-президент на Комитета «Вяра и ред» на Световния съвет на църквите;  Член на преподавателското тяло на Православната академия в Крит, Гърция;  Почетен гражданин на многобройни градове в различни страни. 

Конференции и делегации: Четвъртото общо събрание на Световния съвет на църквите в Упсала през 1968 г.;  Шестото общо събрание на Световния съвет на църквите във Ванкувър през 1983 г.; Седмото общо събрание на Световния съвет на църквите в Канбера през 1991 г.; Международната конференция за религия и общуване в Атами, Япония през 1995 г. – първо заседание, и второто заседания в Замъка Уиндзор през 1996 г.; Световния икономически форум в Давос, Швейцария през 1999 г.; Многобройни ортодоксални и християнски срещи, официални делегации на турското правителство, ортодоксални и неортодоксални църкви, и Света Гора Атон. 

Основни събития:  Конференцията за мир и толерантност в Истанбул през 1994 г. – Босфорската конвенция;  5 международни семинари за околната среда на остров Халки - «Околна среда и религиозно образование» през 1994 г.; «Околна среда и етика» през 1995 г.; «Околна среда и комуникации» през 1996 г. «Околна среда и правосъдие» през 1997 г.; «Околна среда и бедност» през 1998 г.;  «Втори симпозиум – Черно море в криза» през 1997 г.; Научна конференция в Истанбул през 2000 г.;  Междуверска среща – «Мирът на Бог в света» в Брюксел през 2001 г., свикана и организирана от него;  Четвърти международен симпозиум за религия, наука и околна среда – «Адриатическо море: Море в риск, съюз с цел» – юни 2002 г.;  Пети международен симпозиум – «Балтийско море: общо наследство, споделена отговорност» – юни 2003 г. 

Официални посещения: Техни Превъзходителства президентите на Турция Сюлейман Демирел и Ахмет Неждет Сезер; Нейно Величество Кралица Елизабет II и Негово Височество Принц Филип – в Бъкингамския дворец; Нейно Величество Кралица Беатрикс на Холандия; Негово Величество Крал Алберт на Белгия; Негово Кралско Височество Принц Ханс-Адам на Лихтенщайн; Техни Превъзходителства президентите на Комисията на Европейската общност Жак Делор и Жек Сентер; Президента Желю Желев и министър-председателя Симеон Сакскобургготски на България; Президента на САЩ Бил Клинтън; Първата Дама на САЩ Хилари Клинтън; Държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт; Президентът на Чехия Вацлав Хавел; Негово Превъзходителство Моамар Кадафи, лидер на Либия; Негово Височество Емирът на Бахрейн; Негово Превъзходителство президента на Иран; Института Жан Моне; Международния олимпийски комитет; ЮНЕСКО; Вселенския институт в Боси и т.н.

Трудове в областта на каноническото право: „Вселенското съзнание на Константинополската църква и нейната грижа за църквите“;  „25-годишнината от снемането на анатемите“;  Опити за свикване на Вселенски събор преди 50 години“;  „Карпаторусите в Америка под юрисдикцията на Вселенската патриаршия“. 

Официални обръщения и речи: Пленарната сесия на Европейския парламент на 19.04.1994 г.; Общото събрание на ЮНЕСКО през 1995 г.; Конгреса на САЩ по повод на връчването на златния медал рез1997 г.; Световната конференция на ООН срещу расизма, расовата дискриминация и ксенофобията в Южна Африка през 2001 г.;  Официално посещение в Иран  - «Приносът на религията за мира в съвременния свят» през 2002 г.