В БСУ с прочит на навършващите се днес 150 години от Априлското въстание
По случай навършващите се днес – 2 май, 150 години от избухването на Априлското въстание, в Бургаския свободен университет се проведе дискусионно студио на тема "Априлското въстание от 1876 г. - апотеоз на българската буржоазна революция". Събитието се проведе на 20 април – датата на избухването на въстанието по стар стил и със съдържанието си превърна в единственото досега, в което темата се разглежда извънкабинетно, изцяло с медиен запис от БНР и с участие на млади хора и експерти от различни области.
Темата за икономическите процеси довели до въстанието като кулминация на въжделенията и проблемите на младата българска буржоазия в рамките на тогавашната Османска империя, събра като дискусанти историк - директорът на Регионалния исторически музей Сливен (център на II революционен окръг по време на въстанието) доц. д-р Николай Сираков, икономисти - ректорът на БСУ проф. д-р Милен Балтов и зам.-кметът на Община Бургас г-н Станимир Апостолов и юрист - председателят на Общинския съвет Бургас г-н Михаил Хаджиянев. Събитието бе отворено за участници с интерес към темата – със съдействието на Регионалното управление по образование се включиха изявени ученици, както и студенти, преподаватели от БСУ, от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, от гимназии в Бургас и от най-голямото селско училище в България – 170-годишното ОУ „Паисий Хилендарски“ – с. Тополчане, Сливен.
Зала 110 на БСУ се превърна в реално студио за формат близък до история.бг и с излъчване на началото му в ефира на Българското национално радио. БНР се отзова на поканата и освен за това събитие, като част от съвместно генерираната през месец ноември 2025 г. с БСУ Социална лаборатория за медии и дигитализация, ще бъде медиен партньор за целия календар на университета посветен на 35-годишнината от създаването му през 1991 г. Цялото дискусионно студио, продължило 90 минути бе с аудиовизуален запис за последващи излъчвания в различни предавания от БНР Бургас.
Българският етнос с неговите предприемачески качества и безкрайно трудолюбие, целеустременост и любознателност в рамките на огромната по територия (на сегашни над 20 държави от Европа, Азия и Африка) Османска империя, довели до първата не само на Балканите, но и в цялата империя фабрика от капиталистически тип – регистрирана от Добри Желязков в град Сливен преди 190 години. Кримската война довела до снижаване на митата за стоките на високоиндустриализираните Британска и Френска империи и влошила конкурентната позиция на младата българска буржоазия. Тотално неадекватната за капиталистическите отношения данъчна система в империята и липсата на гаранции за собствеността и живота водещи до произвол в империята. Нормативната уредба и характер на независимостта на териториите на другите народи в европейската част на империята през 19 век. Започналият през 1868 г. внос първоначално от САЩ, а впоследствие и от Аржентина на селскостопански стоки през пристанища в българското землище. Не на последно място финансовият фалит и спиране на обслужването на външните задължения на Османската империя през 1875 г. Това бяха само част от жалоните в дискусиите, които сочеха към буржоазния характер на замислената през 1975 г. (с ограничен опит през Старазагорското въстание) и избухнала през пролетта на 1876 г. национална революция, достигнала до победен край със Санстефанското мирно споразумение на 3 март 1878 г. и официализирана нормативно с текстовете от Берлинския конгрес месеци по-късно.
Студийният формат от дискусанти и будни млади хора в публиката от зала 110 на БСУ достигна до извода, че 2 май е изключително подходяща дата, на която може да се отдаде признателност на подвига на априлци, а заедно с това и на българските предприемачи, на свободомислещия народ и на раждането на българския армейски дух, като един Ден на българската буржоазна революция и националната храброст.
