Этический кодекс

Чл. 1. Настоящият етичен кодекс има за задача да посочи правилата, на които се основава приемането на ръкописи и публикуването им в сп. „Юридически сборник“, както и да уреди взаимоотношенията между автори и редакция, които гарантират легитимността на публикациите, качеството на научното издание и са в интерес на ползвателя, научната общност, развитието на правната наука и разпространението на научно знание. 
    Чл. 2. (1) Този кодекс  се основава на ценностите и принципите, които определят допустимото и неприемливото в дейността на учените. Той е елемент от саморегулацията на научната общност и е част от общите етични правила, валидни за тези среди, като  допълва законовите разпоредби. 
    (2) Правилата на този кодекс произтичат и от международно признатите етични правила и стандарти, относими към научните изследвания в правото, които забраняват съзнателното манипулиране на фактите и изискват постоянна творческа дейност от страна на  учените.
    Чл. 3. Научните публикации финализират всяко научно изследване и са общоприет начин за демонстриране на постигнатите научни или научно-практически резултати. По този начин се дава публичност на изследванията, след което получените резултати могат да се ползват от заинтересованите.
    Чл. 4. Независимо от уважението към свободата на словото и свободата на научната мисъл, списанието не приема за отпечатване материали, утвърждаващи идеи, които противоречат на общоприетите етични и хуманитарни ценности.
    Чл. 5. Като проява на професионализъм приемаме придържането към правилата на етичния научен дискурс и изискванията на жанра, предполагащи текстовете на публикациите да съдържат целево-мотивационна, аналитико-обобщителна и изводна част, както и посочване на приноси.
    Чл. 6. Считаме за неприемливо от страна на авторите  на публикации манипулирането на истината, както и излагането на непроверени и неаргументирани твърдения. Изследователите, които публикуват научните си резултати, носят пълна отговорност за тяхната обоснованост, достоверност и оригиналност.
    Чл. 7. Плагиатството във всичките му форми (злоупотреба с наименование, копиране или перифразиране) е недопустимо. Авторите трябва да цитират публикациите, които са използвани при разработката, и са задължени до спазват указаните правила за цитиране.
    Чл. 8. Приемаме трите основни начина за изразяване на признание в науката – изготвяне на добросъвестен списък на използваните автори, надлежно цитиране по установения ред, изказване на благодарност към други автори за тяхната помощ, идеи или други приноси.
    Чл. 9. (1) Приемаме за необходимо да се спазват изискванията и отговорностите при съавторство, като се зачитат не само старшинството и званията, но и заслугите на съответните автори.
    (2) Не се допуска конфликт на интереси между авторите на публикацията.
    Чл. 10. (1) Считаме за необходимо в предлаганите за публикуване работи да се посочат източниците и методите, които са използвали авторите при получаването и анализа на данните. Ако използваните методи за анализ на данните не са широко разпространени, следва да се опишат и да се приведат необходимите позовавания (цитиране на източниците). 
    (2) Не се допуска фалшифициране на данни, както и избор на неадекватни методи за техния анализ.
    Чл. 11. (1) Всички депозирани текстове преминават през предварително публикувана процедура на рецензиране съобразно научните и издателските стандарти на списанието.
    (2) В списанието не се включват материали, които са публикувани другаде.
    (3) Повторно публикуване на статия на друг език се допуска, като при представянето в редакцията на другото списание се посочи първоизточникът.
    Чл. 12. Редакционната колегия привлича за оценка на получените материали независими експерти, специалисти в съответната област на правото или публичната администрация. Рецензентът е задължен в срок от два месеца да представи в писмен вид точна и обоснована рецензия, написана в учтива форма и без злепоставящи квалификации.
    Чл. 13. Ако рецензентът се съмнява в добросъвестността на автора, той съобщава това  на главния редактора конфиденциално и в писмена форма.
    Чл. 14. (1) Редакционната колегия взема решения за приемане или отказване да се публикува материала на основата на неговата значимост, оригиналност, яснота на изложението и съответствие на темите на изследване с научната насоченост на списанието и уведомява писмено автора за взетото решение. 
    (2) Авторът има възможност да направи възражения.
    Чл. 15. Ако в публикувана статия са открити грешки, редакторът ги посочва в следващ брой на  списанието със съответно разяснение.
    Чл. 16. Придържаме се към принципа за добросъвестна практика на научните публикации. Затова във всеки отделен случай провеждаме разследване и при доказване на недобросъвестна практика предприемаме мерки.
Етичният кодекс е приет на заседание на редакционния съвет на списанието „Юридически сборник”.