Етичен кодекс

Предмет на настоящия етичен кодекс е научният продукт, публикуван в списание „Съвременна хуманитаристика”, издание на Бургаския свободен университет – Център по хуманитарни науки, както и взаимоотношенията между автори и редакция, които гарантират легитимността и качеството на публикациите и са в интерес на ползувателя, научната общност, развитието на науките и разпространението на научно знание. Този кодекс  трябва да се разглежда като част от общите етични правила, валидни за научно-професионалните среди в допълнение на законовите разпоредби и с оглед на саморегулацията  на научната общност. Действието на кодекса разчита особено на механизмите на личностната етичност и професионалната съвест на учения, на неговата почтеност и коректност.

Основите на етиката при подготовката и публикуването на резултатите от научните изследвания се градят на ценности и принципи, които определят допустимото и неприемливото в дейността на учените. В допълнение към съществуващите у нас нормативни актове се придържаме към международно признатите етични правила и стандарти, които са приложими в конкретни области на научните изследвания. Водещо начало в цялата съвкупност от регулативи е, че етиката в науката забранява умишленото изкривяване на истината и изисква постоянна иновационна дейност от страна на  учените.

Научните публикации са завършек на научните изследвания и начин за признание на постигнатите резултати от научната общност в локален и световен мащаб. Чрез тях се осигурява споделяне и публичност на изследванията, след което получените резултати могат да влязат в научно обращение и да се ползват от заинтересованите.

Като се отнасяме с респект към свободата на научната мисъл, не приемаме текстове, утвърждаващи идеи, които се в противоречие с общоприетите етични и хуманитарни ценности.

Като проява на професионализъм приемаме придържането към правилата на научния дискурс и изискванията на жанра, предполагащи текстовете на публикациите да съдържат целево-мотивационна, аналитико-обобщителна и изводна част, както и посочване на приноси.

Недопустимо за авторите на публикации е скриване на истината, както и изложението на непроверени и неаргументирани твърдения. Изследователите, които публикуват научните си резултати, носят пълна отговорност за тяхната обоснованост, достоверност и оригиналност.

Плагиатството във всичките му форми (злоупотреба с наименование, копиране или перифразиране) е недопустимо. Авторите трябва да цитират публикациите, които са използвани при разработката, и са задължени до спазват указаните правила за цитиране.

Приемаме трите основни начина за отдаване на признание в науката – изготвяне на добросъвестен списък на използваните автори, надеждно цитиране по установения ред, изказване на благодарност към други автори за тяхната помощ, идеи или други приноси.

Необходимо е да се спазват изискванията и отговорностите при съавторство, като се зачитат не само старшинството и званията, но и заслугите на съответните автори.

Не се допуска да има случайни участници в изследванията, вмешателства в експериментите, конфликт на интереси между авторите на публикацията.

Считаме за необходимо да се посочат източниците и методите, които са използвали авторите при получаването и анализа на данните. Ако използваните методи за анализ на данните не са широко разпространени, следва да се опишат и да се приведат необходимите позовавания (цитиране на източниците). Не се допуска фалшифициране на данни, както и избор на неадекватни методи за техния анализ.

Ако рецензентът се съмнява в добросъвестността на автора, той съобщава това  на редактора конфиденциално и в писмена форма.

Всички депозирани текстове преминават през предварително публикувана процедура на рецензиране съобразно научните и издателските стандарти на списанието.

Редакторите привличат за оценка на получените материали независими експерти, които изпращат своите рецензии в писмен вид. Рецензентът е задължен в срок от два месеца да представи точна и обоснована рецензия, написана в учтива форма и без злепоставящи квалификации.

Редакторите вземат решения за приемане или отказване да се публикува материала на основата на тяхната значимост, оригиналност, яснота на изложението и съответствие на темите на изследване на направленията на списанието. Авторът получава възможност за подаване на възражения.

Ако в публикувана статия са открити грешки, редакторът ги посочва в следващ брой на  списанието със съответно разяснение.

Придържаме се към принципа за добросъвестна практика на научните публикации. Скритата истина може да бъде умишлена, по незнание или поради небрежност. Затова във всеки отделен случай провеждаме разследване и при доказване на недобросъвестна практика предприемаме мерки.

В списанието не се включват материали, които са публикувани другаде.

Повторно публикуване на статия на друг език се допуска, като при представянето в редакцията на другото списание се посочи първоизточникът.

Етичният кодекс е приет на заседание на редакционния съвет на списанието „Съвременна хуманитаристика”.